Лечение на пародонтит
Дата на публикацията: 16.02.2013
Успешното пародонтално лечение започва със създаването на отлична хигиена на устната кухина. Това включва два пъти дневно миене на зъбите с паста и четка и ежедневното им почистване с конец (флос). Използването на интердентална четчица е полезно, ако пространството между зъбите е по-голямо от обикновено.

Хората които имат проблеми с ръцете (затруднена подвижност, артрит) могат да използват четка с батерии, успоредно с чести посещения в зъболекарския кабинет за клинично почистване. При пациенти с пародонтит е препоръчително използването на орален душ.
За пациентите с пародонтоза е важно да осъзнават, че пародонталното лечение започва със създаването на отлична хигиена на устната кухина. Това включва два пъти дневно миене на зъбите с паста и ежедневно почистване с конец. Важно е и използването на интердентална четчица, ако пространството между зъбите позволява. Пародонтита е хронично възпалително заболяване и е необходим режим на хигиена и професионална стоматологична поддръжка, за да се запазят зъбите здрави за живот.
Първоначална терапия
Лечението започва с премахване на микробната плака и надвенечния зъбен камък, след което се установява клиничното състояние на пародонта и се изготвя план на лечение. Създава се пародонтален опис, в който се описват дълбочините на пародонталните джобове около засегнатите зъби.

Първата стъпка в лечението на пародонтит включва нехирургично почистване под венеца (джобовете) по процедура, наречена „скалинг или дебридман“. Втората стъпка е “рут планинг“ - отстраняване на камъка и биофилма от цимента по корена на зъба. Има случаи, в които тази процедура може да отнеме няколко посещения в стоматологичния кабинет и дори да доведе до поставянето на упойка, тъй като за адекватното й завършване се налага използването на специални кюрети за механично премахване на плака и зъбен камък под венеца. Първоначалната терапия приключва с полиране на почистените участъци с флуорна паста или "air flow”.
В допълнение към първоначалното почистване може да се коригира оклузията (захапката) за предотвратяване на прекомерното натоварване върху зъби с намалена костна подкрепа. Понякога се налага и решаването на стоматологични проблеми като подмяна на необработени, плак-задържащи реставрации, затваряне на отворени контакти между зъбите, както и други проблеми, свързани с плак-ретенцията.
Наблюдение
Множество клинични проучвания са показали, че нехирургичните почиствания на корените обикновено са успешни, стига пародонталните джобове да са с по-малка дълбочина от 4-5 мм. След такава интервенция, стоматологът винаги трябва да извършва повторна оценка след 2 месеца, за да се определи дали хигиена на устната кухина на пациента е подобрена и дали възпалението е намаляло. При наблюдението се изготвя нов пародонтален опис и се сравняват резултатите с първоначалния.
Пародонталните джобове от дълбочина 5-6 мм, които остават след първоначалната терапия, показват продължително активно заболяване и най-вероятно ще доведат до допълнителна загуба на костна маса с течение на времето. Това е особено силно изразено при моларите, в областите на фуркациите (между корените).
Хирургично пародонтално лечение:
Хирургичното лечение е наложително, когато нехирургичното не може да повлияе успешно на патологичния процес. Пародонталната хирургия налага спирането на прогресивна загуба на костна тъкан и възстановяването на загубената кост ако е възможно. Съществуват много хирургични подходи за лечение на напреднал пародонтит. Те се използват при при т.нар. регенерация на тъканите и костно присаждане в случаите на значителна костна загуба.
Пародонтална хирургия дава достъп за окончателно отстраняване на подвенечния зъбен камък и оперативно лечение на костни дефекти, породени като резултат от заболяването. Целта на тази хирургия е да се намалят джобовете колкото е възможно.
Проучванията показват, че при умерен до напреднал пародонтит, хирургично лекуваните случаи често имат значително повлияване в дългосрочен аспект. Особено когато са съчетани с редовно поддържащо лечение след интервенцията. Според статистиката се наблюдава спирне загубата на зъби в 85% от случаите.
Поддръжка

След като успешното пародонтално лечение е приключило, с или без операция, се налага непрекъснат режим на "пародонтална поддръжка".
Това включва редовни стоматологични прегледи и детайлни почиствания на всеки три месеца, за да се предотврати повторното рецидивиране на пародонтита, реколонизация на болестотворните микроорганизми и да следят засегнатите зъби. Обикновено хроничния генерализиран пародонтит съществува поради лош плак-контрол.
Пародонтит е в неизбежна връзка с субгингивалния зъбен камък. Първата стъпка при всяка процедура, е да се премахне този зъбен камък, тъй като в него се помещават анаеробни микроорганизми. Те са изключително патогенни. Хранят се от нашите тъкани, но и причиняват силна реакция от страна на организма, която е също изключително вредна за тъканите на пародонта.
В домашни условия могат да се използват различни антимикробни разтвори, като водороден пероксид 3% в разреден разтвор, хлохексидинов разтвор 0,06%, 0,12 %. Всички те пречат на анаеробните и пародонтит-причиняващи микроорганизми и колонии да се развиват. Те са ефективни за намаляване на инфекциите и възпалението, но само когато се използват ежедневно. Много добър ефект при повлияването на пародонтита има използването на Периостат (САЩ). За съжаление по данни от фармацевтичния пазар, все ще не се предлага в България.
Прогноза
В стоматологията се прави мярка на възпалението на венца с помощта на пародонтална сонда. Тази тънка "измервателна пръчка" се поставя леко в пространството между венците и зъбите. Ако сондата не може да навлезе повече от 3 mm под венеца, на пациента се казва, че има джоб, който може да се почиства (у дома, с четка за зъби). Ако измерената дълбочина е повече от 3 мм и достига до 6 мм, това налага почистването да става в кабинет. Костта или венците около засегнатия зъб трябва да бъдат хирургично променени, защото вече са възпалени и могат да доведат до повече загуба на костна тъкан.
Начин да се спре възпалението е лечение с антибиотици или директна пластика на венците (операция за намаляване достъпа до дъното на джобовете, така че те да станат 3 мм или по-малко).
Ако пациентите имат 7 мм и нагоре дълбочина на денталните джобове, вероятно ще изгубят по-голяма част от зъбите си в близките си години. Ако това условие не е установено и пациентите остават в неведение относно прогресивния характер на заболяването, след години по-късно може да се наложи голяма част от зъбите им да бъдат извадени, в следствие на инфекция или нестихваща болка.
● Още по темата