Импланти заместват липсващи зъби

Дата на публикацията: 02.03.2013

Съществуват различни методи за поставяне на зъбни импланти, след изваждане на зъби - имедиантно, закъсняло, късно имплантиане. Повечето данни показват, че когато се прави за отделни зъби, около които има здрава костна и лигавична тъкан, процентът на успеваемост е сравним с тези на забавени процедури без допълнителни усложнения.

Имедиантното имплантиране и имплантиране след екстракция.

Закъсняло имплантиране - се прилага отложено от две седмици до три месеца след екстракцията на зъба, защото тогава алвеолата и запълването й с кост са напълно заздравели.

Късното имплантирене става до три или повече месеца след екстракцията.

Натоварването на импланта се получава след като върху него се завинти надкореновата част (абатмънта) и се моделира коронка. Абатмънтът се фиксира към кореновата част на импланта с помощта на малко винтче и се затяга.

Повечето данни показват, че когато се прави за отделни зъби със здрава костна и лигавична тъкан около тях, процентът на успеваемост е сравним с този на забавени процедури без допълнителни усложнения.

Съществува и концепция зъби в един ден, при която пациентът напуска кабинета с фиксираните импланти и изработената неподвижна конструкция към тях. Тази методика е позволена при напълно обеззъбени челюсти (зъбите са или вече отстранени, или ще бъдат отстранени в деня на имплантирането).

При горночелюстните имплантации съществуват други анатомични особености, които създават допълнителни усложнения. Наличието на горночелюстни синуси изисква голямо внимание при планиране и изпълнение на тези процедури. Това е валидно за случаите, когато трябва да се имплантира в задните участъци на челюстта - особено в областта от четвърти до осми зъби. Налага се използването на къси по размер импланти или т.нар. синус-лифт процедури. Те по същество са костозаместителни операции с голяма сложност и изискват висок професионализъм от страна на оператора.

При синус-лифта (синус-повдигането) се увеличава обемът на авеоларната кост за сметка на синуса (максиларния). Това се прави чрез отваряне на синусната кухина от устата. Част от синуса се запълва с костно вещество и така се увеличава обемът на алвеоларния гребен. Това позволява да се поставят по-дълги импланти или импланти въобще, защото има случаи, когато дебелината на костта не позволява поставянето им.

Костно присаждане е необходимо в случаите, когато има липса на челюстна кост по отношение на дълбочина или дебелина. Необходимо е да има достатъчно кост в три измерения, за да може имплантът добре да се интегрира. Подобряването на костната височина е особено важно, тъй като тя осигурява стабилно закрепване на кореновата част на импланта, който трябва - както е при естествения зъб - да издържа на механичното натоварване при дъвчене.

Имплантите се поставят толкова дълбоко в костта, колкото ще бъде в последствие короната на зъба отгоре. Тази релация се нарича корона-корен - 1:1. Ако това съотношение (или повече) не може да се постигне, пациентът се предупреждава, че поставеният имплант най-вероятно няма да има дълъг период на ползваемост.

Широка гама от материали за присаждане могат да бъдат използвани по време на процеса. Те включват собствена кост на пациента (autograft); преработена кост (алографт) - кост, която е деминарилизирана; говежда кост или корали (ксенотрансплант); изкуствено произведено костно вещество (калциев сулфат и хидроксиапатит / HA, който е основната форма на калций в костите); калциев фофосиликат. Хидроксилапатитът е ефективен като субстрат за остеобластите, които са основните клетки, участващи в остеосинтезата. Това е причината, заради която някои импланти са покрити с хидроксилапатит.

Като алтернатива, предназначена за увеличаване на обема кост, може да се направи т.нар. сплит-крест (разделя се алвеоларния гребен, като се разширява с имплант, поставен като сандвич между две половинки).

Костозаместителната хирургия разполага със собствен стандарт на лечение. В една процедура, клинициста създава голямо разкритие на венците или напълно отваря мястото за челюстна присадка, поставя един или няколко присадки върху съществуваща кост, след което инсталира мембрана, чието предназначение е да отблъсне нежеланата инфекция, причинена от устната микрофлора, а и за да не прорастне епителна тъкан в дълбочина на присадката. След това внимателно се зашива лигавицата над мястото. Изписват се системни антибиотици и локални антибактериални средства, като например води за изплакване на устата. Оздравителният период на присадката трае няколко месеца.

Клиницистът обикновено прави нова рентгенова снимка, за да потвърди успеха от присаждането на присадката в ширина и във височина,  като приема, че положителните признаци в тези две измерения прогнозират успех в третото измерение - дълбочина. Когато е необходима по-голяма точност, може да се назначи триизмерна снимка, която гарантира по-правилно планиране на лечението.

Ако с е извърши правилно, костната присадка е много подходяща като основа за имплантите.