д-р Калин Василев

лекар по дентална медицина

Пародонтозата в детайли

Дата на публикацията: 14.02.2013

Пародонтита (известен още като "пародонтоза") е група от възпалителни заболявания, засягащи пародонта. Пародонт се наричат тъканите, които обграждат и поддържат зъбите. Пародонтита представлява прогресивна загуба на алвеоларна кост около зъбите и ако не се лекува, може да доведе до разклащане и последваща загуба на зъби. Пародонтита се причинен от микроорганизми, които колонизират върху повърхности на зъба и водят до прекалено агресивна имунна реакция. Диагнозата се поставя чрез инспектиране на меките тъкани (на венците) около зъбите със специална пародонтална сонда, обективен анализ и оценка на панорамни рентгенови снимки на пациента ("рентгенографско изследване"). Това е единствения начин да се определи размера на костната загуба около зъбите.

Пародонтита води до формиране на дълбоки пародонтални джобове.

Сондирането с пародонтална сонда е може би най-важното клинично изследване, което се прилага за измерване на дълбочината на пародонталния джоб. Тази сонда е градуирана и завършва със заоблен връх. По дълбочината на потъване в джоба се преценява степента на заболяването.

Степента на заболяване може да се разглежда в три фази, в зависимост от дълбочината на пародонталния джоб - лека форма (1-2мм), средна (3-4мм) и тежка (5-6мм или повече). При тази класификация може лесно да се направи план на лечение и да се определи една правилна прогноза за развитие на заболяването. С идентични измервания по време на лечението се контролира ефекта от него.

Симптоматика

В ранните етапи, пародонтита има малко симптоми. Често пъти хората търсят стоматолог едва когато заболяването е в доста напреднала фаза и е довело до значително стопяване на поддържащата кост, в следствие на което зъбите са разклатени.

Един от първите симптоми, които могат да сигнализират за пародонтологично заболяване е зачервяването или кървенето на венците по време на миене, използване на конец за зъби или отхапване на твърда храна (например ябълка).

Систематичен венечен оток, плюене на кръв след миене на зъбите и халитоза (лош дъх) са следващия етап, сигнализиращ за задълбочаване на заболяването. Следва венечна рецесия, в резултат на която се наблюдава видимо удължаване на зъбите и формирането на дълбоки джобове. Джобовете са местата, където свърващия епител е унищожен постепенно от колаген разрушаващи ензими (колагенази). Свързващия епител оформя връзката между венците и зъбите, в буквален смисъл това е "дъното на джоба". С напредване на заболяването, "дъното" все повече се премества към върха на корена, като по този начин увеличава дълбочината на джоба. Всичко това е сигурна предпоставка за загубата на зъби.

Важно е да се знае, че възпалението на венците и унищожаването на поддържащата кост до голяма степен са безболезнени. Хората често погрешно предполагат, че безболезненото кървене след почистване на зъбите е незначителен проблем. Потърсете стоматологична помощ навреме.

Пародонтозата води до формирането на така нареченото "одонтогенно огнище", което от своя страна представлява хронично възпалително заболяване с повишени нива на С-реактивен протеин и интерлевкин-6. Всичко това е свързано с повишен риск от инсулт, инфаркт на миокарда и атеросклероза. При пациенти с над 60-годишна възраст, пародонтита може да доведе до заболявания, свързани с нарушаване на паметовите способности и концентрация. Особено важно е взимането на адекватни мерки от хора с висока концентрация на глюкоза в кръвта и захарен диабет, които по принцип развиват по-високи степени на пародонтално възпаление и често пъти водят до трудности в инсулиновото балансиране, породени от системния възпалителен процес.

Какво е пародонт?

Пародонта се състои от четири елемента: венец, цимент или външен слой на корените на зъбите, алвеоларна кост (костни гнезда - алвеоли) и периодонтални лигаменти - влакна на съединителната тъкан, които осъществяват връзката между цимента и алвеоларната кост.

Епителното прикрепване служи като връзка между зъбите и венците и създава бариера на пародонта за предпазването на прилежащите тъкани от инфекции и травми.

Основната етиология на възпаление на венците е лоша или неефективна хигиена на устната кухина, което води до натрупване на микотичен и бактериален биофилм по венците, наречен зъбна плака.

Други причини за пародонтални проблеми са неправилното хранене и заболявания като диабет. Пародонтозата най-често започва като гингивит. Гингивита е възпаление на венците. Той може да бъде локализиран (около един зъб) или генерализиран (около много или всички зъби). Също така бива остър или хроничен. При някои хора, гингивита прогресира в пародонтит. С унищожаването на епителното прикрепване вследствие на хроничното възпаление се формира пародонтален джоб. Микроорганизми колонизират в пародонтални джобове и могат да доведат до по-нататъшно възпаление в тъканите и последваща прогресивна загуба на алвеоларна кост.

Съществуват много фактори, които спомагат за натупването на микробна плака и реколонизирането й в пародонтални джобове - като реставрационни надвеси, които са в близост до корена на зъба - пломби, отворен ръб на корони, лошо изработени мостове, протези и др.

Пушенето също е предпоставка за пародонтит може да повлияе неблагоприятно на неговото лечение.

Синдром на Ehlers-Danlos е рисков фактор за генерализиран пародонтит и така е Papillon-Lefevre синдром, известен също като palmoplantar keratoderma.

Ако се оставя да престои, микробната плака се калцифицира и формира структура, известна като зъбен камък. Зъбният камък бива подвенечен (в пародонталния джоб) и надвенечен. Той трябва да бъдат отстранен напълно от зъболекар по време на инициалната фаза на лечение на гингивита и пародонтита. Почиства се с улразвуков апарат и с ръчни инструменти, след което се полират зъбите, за да се оформят гладки повърхности, които да пречат на реколонизирането на микроорганизми и формирането на нов биофилм.

Въпреки, че основната причина за гингивит и пародонтит е микробна плака, която се придържа към зъбните повърхности, има много други модифициращи се фактори. Силен рисков фактор е генетична предразположеност. Няколко състояния и заболявания, включително синдром на Даун, диабет и други заболявания, които засягат имунитета могат да да увеличи податливостта към  пародонтит.

Важно е да се знае, че силата на имунния отговор спрямо бактериалната атака е генетично детерминирана. Според някои изследователи пародонтит може да бъде свързан с по-висок стрес. При някои пациенти се получава много силно възпаление, много бързо развитие на заболяването, а при други възпалението протича бавно и имунния отговор не води до такива тежки последици за организма.

● Още по темата
shade

Категории на публикациите

Последно добавени публикации

Добър зъболекар в София

Да се намери добър зъболекар в София, а и по принцип, не е лесно начинание. Зъболекарите са много. И...

arrow-small прочетете повече

Коронките - видове и приложение

Коронките представляват метални отливки, облицовани с порцелан или пластмаса, които се монтират с по...

arrow-small прочетете повече

Видове дентални импланти

Костно-гингивалните импланти заместват увредена или изгубена кост и гингива (венеца). Използват се т...

arrow-small прочетете повече

Денталните импланти в детайли

Зъбните (денталните) импланти са метални конструкции, изработени от титан. С тях се заместват лисва...

arrow-small прочетете повече