д-р Калин Василев

лекар по дентална медицина

Еволюцията на денталните импланти

Дата на публикацията: 02.03.2013

Известен е фактът, че маите са използвали най-ранните „прототипи“ за вътрeкостни импланти (импланти, вградени в костта). При разкопки в Хондурас, извършени през 1931 г., археолози разкриват фрагмент от долна челюст на 20-годишна жена. В челюстта са открити три „импланта“ (изсечени от парчета тъмен камък), поставени в гнездата на три липсващи долни резеца. В продължение на 40 години археолозите са смятали, че тези черупки са били поставени след смъртта по начина, по който са го правили и древните египтяни. Но през 1970 г. бразилският професор Амадео Бобио подлага  долночелюстния образец на серия от рентгенографии. Той наблюдава образуването на костна тъкан на около две-трети от "имплантите". Това го довежда до извода, че имплантите са били поставени „ин виво“. В древния Египет също са правени вътрекостни имплантации на зъби от слонова кост в челюстите на дворцови дами.

През 50-те години на миналия век, в Кеймбриджкия университет (Англия) се провеждат редица изследвания за изучаване движението на кръвта в "ин виво“ условия. Учените разработват метод за това изследване с изграждане  на титанова камера, която се вгражда в меките тъкани на ушите на зайци.

През 1952 г. шведският хирург-ортопед, Бранемарк се занимава с изучаването на лечение и възстановяване на костите. Използвал е "камерата в заешкото ухо", която е имплантирал в бедрената кост на зайци. След няколко месеца установява, че не е в състояние да  отстрани камерата от имплантираното място. Бранемарк отбелязва, че костта буквално се е интегрирала към метала.

Бранемарк извършва още много допълнителни изследвания на това явление, като използва животни и хора, в следствие на които потвърждава съществуването на феномена „остеоинтеграция“.

Въпреки че Бранемарк първоначално смята, че трябва да се наблегне на “имплантиращи“ операции на коляното и бедрото, той най-накрая стига до заключението, според което устата е по-достъпна за продължаване на клиничните наблюдения.  Започва по-сериозни проучвания в областта на денталната имплантология. Той обозначава клинично наблюдаваното врастване на костта към титана като "остеоинтеграция".

През 1965 година, Бранемарк прави експеримент с имплантирани титанови винтове на кучета. Той дефинира този процес като директна връзка между живата кост и функционално натоварвания интраорален имплант, на високо микроскопско ниво. И още същата година, като професор по анатомия в Университета на Гьотеборг в Швеция, поставя първия си титанов зъбен имплант на доброволец.

През следващите четиринадесет години Бранемарк публикува много проучвания върху използването на титан в денталната имплантология, докато през 1978 г. влиза в търговско дружество с Шведската компания за отбрана. Фирмата „Бофорс" АД започва да използва неговите зъбни импланти. Акционерното дружество "Бофорс" е основано през 1981 г., за да се съсредоточи върху дентална имплантология.

Към момента са поставени над 7 млн. Бранемарк импланта. Вече стотици други компании произвеждат зъбни импланти. По-голямата част на зъбните импланти, които в момента са оформени като малки винтове са със заострени или паралелни страни. Те могат да бъдат поставени в същото време, когато зъбът се отстранява(екстрахира). Този метод на имплантиране се нарича „имедиантно“ имплантиране.

Данните сочат, че импланти, поставени направо в гнездото на екстракция имат сходен успех с тези, които са поставени в място със зараснала кост, т.е в изкуствено създадено ложе. Имплантирането в зараснала вече алвеола и оформянето на изкуствено създадено ложе се нарича късно или “отложено“ имплантиране. Рентгенографските резултати при директно натоварване на зъбните импланти, вложени в свежи гнезда на екстракция (временни корони, поставени в същото време) са показали успешни резултати, които са   сравними с тези, получени със забавено натоварване (корони поставени седмица или месец по-късно) при внимателно подбрани случаи.

Позицията на импланта (открит или закрит) в устната кухина определя метода на имплантиране като едноетапен (открито имплантиране) или двуетапен (покрито, закрито) имплантиране. Метода определя в крайна сметка това, дали имплантът ще бъде веднага изложен на действието на факторите в устната кухина, най-вече на натоварването.

Д-р Леонард Линков поставя първите си зъбни импланти през 1952 г., четири месеца след като се дипломира от денталното училище. До 1992 г. д-р Линков поставя над 19 000 зъбни импланти. Той се оттегля от частната си практика през 2002 г., оставяйки научно наследство, което включва 12 книги и 36 патента. Много зъболекари - имплантолози наричат д-р Линков бащата на съвременната дентална имплантология.

Италианският лекар Стефано Трамонте разбира, че за да създаде опора на зъбни протези, титанът може да бъде използван в стоматологичната практика и след проектиране и имплантиране на "титанов винт". Започва да прилага този винт на много пациенти в клиниката си през 1959 г. Успешните резултати от своите клинични проучвания върху хорапубликува през 1966 г.

Едновременни независими изследвания в Съединените щати, провеждани от Стивънс и Александър,  са довели до създаване през 1969 на патент за титанов зъбен имплант.

Някои изследвания по дентална имплантология се фокусират върху използването на керамичния материал цирконий (ZrO2) при производството на зъбни импланти. Цирконият  е метал, близък до титана в периодичната таблица - той притежава същите свойства на биосъвместимост. Циркониевите импланти са естетически по издържани - цветът им е по-близък до цвета на естествените зъби.

● Още по темата
shade

Категории на публикациите

Последно добавени публикации

Добър зъболекар в София

Да се намери добър зъболекар в София, а и по принцип, не е лесно начинание. Зъболекарите са много. И...

arrow-small прочетете повече

Коронките - видове и приложение

Коронките представляват метални отливки, облицовани с порцелан или пластмаса, които се монтират с по...

arrow-small прочетете повече

Видове дентални импланти

Костно-гингивалните импланти заместват увредена или изгубена кост и гингива (венеца). Използват се т...

arrow-small прочетете повече

Денталните импланти в детайли

Зъбните (денталните) импланти са метални конструкции, изработени от титан. С тях се заместват лисва...

arrow-small прочетете повече