Денталните импланти в детайли

Дата на публикацията: 02.03.2013

Зъбните (денталните) импланти са метални конструкции, изработени от титан. С тях се заместват лисващи отделни зъби или цели редици. В модерната дентална имплантология се използват итраосални дентални импланти, субпериостални импланти и импланти за коригиране на протезното поле.

Почти всички дентални импланти, които се прилагат днес са интраосалните импланти с форма на зъбен корен (коренови импланти). Те се поставят в предварително подготвено за целта ложе в костта (алвеоларната кост) на горната и долната челюст. Костта на челюстта приема и остеоинтегрира титановия имплант. Осеоинтеграцията се отнася до сливането на повърхността на импланта със заобикалящата кост. Вследствие на това интегриране, се получава много здрава връзка между костта и импланта, а това ни позволява да го използваме като носител на зъбна корона (изкуствено създадена), която да замести загубения на неговото място зъб.

Зъбните импланти се интегрират с костта, но те нямат собствен пародонт, така че се усещат по-различни от естествените зъби по време на дъвкателен акт.

Винтовите интраосални импланти приличат на винт за дърво. Отделните видове (според производител, марка, серия и т.н.) имат малки разлики в дизайна и формата, но идеята за „винта“ все още не е изоставена и продължава да се използва. Те могат да бъдат цилиндрични или конични. 

Преди появата на кореноподобните импланти са се използвали така наречените ножовидни импланти. Те са били под формата на парче метал, поставени в костта, приличащо на плоска отвертка или нож.

Съществуват още дискови или т.нар.Т-образни импланти, които все още се използват в модерната имплантология.

Зъбните импланти могат да бъдат използвани за създаване на по-голяма опора на зъбни протези, за възстановяване на единични зъби, за възстановяване на зъби чрез неподвижни конструкции (мостове). Напоследък се използват и за създаване на по-добра опора в ортодонтията.