Диагностика на кариес

Дата на публикацията: 24.02.2013

Зъбния емайл е силно минерализирана ацелуларна тъкан. Възникването на кариеса става чрез химичен процес в кисела среда - кариесогенните бактерии разграждат захарите и произвеждат млечна киселина. Резултата от този процес е деминерализация на кристалите в емайла на зъба, което прави дентина уязвим.

Основната структурна единица на емайла са неговите призми, които са разположени перпендикулярно на повърхността на зъба, към дентина. След образуването на зъбния емайл, амелобластите които го произвеждат загубват потенциала си и изчезват. На практика регенерирането на тази тъкан става невъзможно. Дентина обаче, "реагира" на прогресията на зъбния кариес, тъй като в него има израстъци на одонтобластни клетки. Одонтобластите "се стимулират" от кариеса, което предизвиква биологичен отговор - формиране на т. нар. склеротичен дентин. Процеса се изразява в уплътняване на дентиновата структура на границата с кариозния процес (уплътняване на дентиновите каналчета и своеобразно "отдръпване" на пулпната тъкан от кариесната лезия).

Това, на практика, е естествена защитна реакция за предпазване на зъбната пулпа.

Диагностициране на кариес

Кариеса се установява при профилактичен стоматологичен преглед, за който се използва стоматологична сонда, огледалце и добро осветление.

Визуално се установява промяна в цвета, формата и повърхността на засегнатия зъб, наличие на ямка, пукнатина, цепнатина, а на по-късен етап дори и наличие на кухина.

Този метод на сондиране се прилага внимателно при съмнение за малка криозна лезия т.к. трудно се прави диференциална диагноза със кариозно петно, което все още има възможност да се реминерализира. Рентгенова снимка на зъбите също може да ориентира за проблем, възникнал в междузъбните пространства, а също така под пломба или под корона. Там се установява промяна в рентгеновата контрастност - в областта на кариозния процес.

Има случаи, в които кариеса се развива до определена степен, след това се реминерализира повърхностния пласт под действие на локални фактори като флуорна паста за зъби, лакове и гелове или други реминерализиращи фактори (промяна в диетатата, слюнчената секреция...). Подповърхностно, в емайла и в дентина, деминерализацията е все още активна и може да се открие на рентгенова снимка. При преглед само с оглед и сондиране няма да се установи кариозно разрушение, а само при сегментна рентгенография на определения участък. Този вид снимки, с цел кариес-диагностика, се наричат "байт-уинг" и се правят при профилактичните прегледи. При такива случаи, особено в детска възраст, трябва да се прави диференциална диагноза с други заболявания.

Диференциална диагностика

Зъбна флуороза. Флуорозата е патологично състояние, причинено от повишен прием на флуор като например продължителен прием на вода с повишена концентрация на флуор. Протича с появата на бели или кафяви петна по зъбите, разрушаване на зъбния емайл (зъбна флуороза) и много често е съпроводено с увреждане на костната система.

Моларно-инцизивана хипоминерализация (ограничени участъци с непрозрачност на емайла на зъбите), единични хипоминерализационни петна (непрозрачни петна).

Дентални хипоплазии. Амелогенезис имперфекта - хипопластика и хипоминерализата.