д-р Калин Василев

лекар по дентална медицина

Фактори, формиращи кариеса

Дата на публикацията: 23.02.2013

Съществуват четири основни фактори, наличието на които определя образуването на кариес: характеристиката на зъбната повърхност (емайла и дентина), кариесогенните бактерии, ферментиращите въглехидрати (захароза) и времето за развитие на кариесния процес.

В тази връзка, различните индивиди ще бъдат податливи в различна степен на кариес - в зависимост от формата на зъбите, оралните хигиенни навици и буферния капацитет на слюнката.

Заболявания и функционални разстройства

Зъбните кариеси могат да се появят на всяка повърхност на зъба, но основно се формират по така наречените плак-ретенционни повърхности. Това най-често са зъбните фисури по моларите, естествените цепнатини по всички зъби и междузъбните контакти.

Съществуват някои заболявания и нарушения, засягащи зъбите, които могат да създадат по-голям риск за появата на кариес.

Амелогенезис имперфекта  е такова заболяване. При него емайла не е напълно оформен или правилно изграден, в следствие на което не може да изпълни защитната си функция.

Хора с определени заболявания и функционални разстройства са изложени на повишен риск от развитие на зъбен кариес (например диабет, хипертония и др.)

96% процента от зъбния емайл се състои от минерали. Хидроксилапатитните минерали стават разтворими, когато са изложени на кисела среда. Емайла започва да деминерализира при рН 5.5. Дентинът и циментът са по-податливи на кариес, отколкото емайла, тъй като те имат по-ниско минерално съдържание. Следователно, когато кореновите повърхности на зъбите са оголени от венечна рецесия или пародонтит, развитието на кариес е улеснено. Дори и в здравословна орална среда и редовно почистване съществува риск от появата му.

Смята се, че специфичната анатомия на зъбите може да повлияе на вероятността за образуване на кариес. Зъби с дълбоки фисури, ямки и цепнатини са предразположени към развитието на кариес. За това допринасят лошата орална хигиена и задържането на храна между зъбите.

Кариесогенни бактерии

Устната кухина съдържа голямо разнообразие от орални бактерии, но само някои специфични видове се считат за причина за развитието на зъбен кариес. Това са: Streptococcus mutans и лактобацилус ацидофилус, Actinomyces viscosus, Nocardia SPP. Streptococcus mutans са най-тясно свързани с кариес на корена.

Бактериите се събират около зъбите и венците в лепкава, кремавообразна маса, наречена плака, която създава биофилм. Някои повърхности събират плака по-често от други (фисурите на кътниците, междузъбните контакти, ямки и ципнатини).

Плаката може да бъде подвенечна или надвенечна. Тя съдържа хранителни остатъци и микроорганизми. Ферментиращи нискомолекулни захари-глюкоза, фруктоза и др. са причина за формирането на млечна киселина. Бактериите в устата на човек превръщат глюкозата, фруктозата и най-често захарозата (захар) в киселини чрез гликолитичен процес, който се нарича нарича ферментация.

Нискомолекулните захари, кариесогенните бактерии в устата се наричат кариогени фактори. Оставени в контакт със зъба, те предизвикат деминерализация, която представлява загуба на минерално съдържание. Процесът е динамичен и в двете посоки.

Реминерализация също може да възникне, ако киселината се неутрализира от слюнка или вода за уста. Реминерализиращ фактор е и флуоридната паста за зъби.

Време на експозиция на кариесните фактори.

Колкото повече е изложена една зъбна повърхност на действието на кариесогенните фактори, толкова повече кариозният процес навлиза в дълбочина и обхваща по-големи площи от твърдата зъбна тъкан.

Други фактори, формиращи кариес

Намаляване на слюнка (хипосаливацията) се свързва с увеличаване на риска от кариес, тъй като буферната способност на слюнката е да се противодейства на киселата среда, създадена от някои храни.

В резултат на заболявания, които намаляват количеството на слюнка, произведено от слюнчените жлези (по-специално подчелюстната жлеза и паротидната жлеза) - множествен кариес. Примерите включват синдром на Сьогрен, захарен диабет, безвкусен диабет и саркоидоза.

Медикаменти, като антихистамини и антидепресанти, могат да намалят слюнчения поток.

Стимуланти като methylamphetamine намаляват слюнката до крайна степен.

Тетрахидроканабинол, химически активното вещество в канабиса, също води до почти пълно запушване на слюнчените жлези.

Освен това лъчетерапията на главата и шията може да увреди клетките в слюнчените жлези, което увеличава вероятността от кариес.

Употребата на тютюн също е причина да се увеличи риска от образуването на кариес. Употребата на тютюн е важен рисков фактор за пародонтита, който може да причини венечна рецесия. Оголването на кореновата повърхност става леснодостъпна за кариесогенните фактори.

Някои марки на бездимни тютюневи изделия (електронни цигари) имат високо съдържание на захар, а това води повишаване на риска от поява на кариес.

Бедността е също значителен социално определящ фактор за здравето на устната кухина. Зъбните кариеси са свързани с по-нисък социално-икономически статус и може да се смятат за болест на бедността.

● Още по темата
shade

Категории на публикациите

Последно добавени публикации

Добър зъболекар в София

Да се намери добър зъболекар в София, а и по принцип, не е лесно начинание. Зъболекарите са много. И...

arrow-small прочетете повече

Коронките - видове и приложение

Коронките представляват метални отливки, облицовани с порцелан или пластмаса, които се монтират с по...

arrow-small прочетете повече

Видове дентални импланти

Костно-гингивалните импланти заместват увредена или изгубена кост и гингива (венеца). Използват се т...

arrow-small прочетете повече

Денталните импланти в детайли

Зъбните (денталните) импланти са метални конструкции, изработени от титан. С тях се заместват лисва...

arrow-small прочетете повече