Зъбния кариес в детайли

Дата на публикацията: 23.02.2013

Зъбният кариес е бактериална инфекция, която води до деминарализация и унищожаване на твърдите зъбни тъкани (емайл, дентин и цимент). Инфекцията се задълбочава с времето и води до качествени и количествени промени в зъбната структура.

Кариеса засяга емайла, дентина и цимента на зъба, което го прави предпоставка за възпалителен процес в пулпата и апикалния периодонциум.

Локализираната деструкция на твърдата зъбна тъкан се нарича „кариозна лезия“. Кариозната лезия се локализира по предилекционните за кариес места. Този процес се осъществява чрез производството на киселина от бактериална ферментация на хранителни остатъци по зъбната повърхност.

Твърдите зъбни тъкани са изградени от хидроксилапатитни кристали. Кариеса започва като деминерализация на хидроксилапатитните кристали в кристалната решетка на твърдите зъбни струuтури и деструкция на органичната им съставка. В устата като една балансирана система непрекъснато протичат процеси на де- и реминерализация, които взаимно се уравновесяват. Ако деминерализацията надвишава слюнчените и други реминерализиращи фактори, твърдите тъкани постепенно се разрушават и се формира зъбния кариес.

Бактериите, които са основни причинители на кариесите са стрептококи, предимно Streptococcus mutans, Streptococcus sobrinus и лактобацили. При липса на лечение, заболяването може да доведе до силна болка, загуба на зъби и одонтогенни инфекции.

Днес кариесът остава една от най-разпространените болести в целия свят. Кариесологията е науката за изследване на зъбния кариес.

Клиничната картина на различните кариеси е в много широк диапазон. Рисковите фактори и етапи на развитие обаче са сходни.

Първоначално той може да изглежда като малко тебеширенобяло петънце, което след определен период от време може да се превърне в голяма кавитация (образуване на кухина). Понякога кариесите могат да са явно видими, но има много случаи в които трудно се диагностицират с просто око. 

Методи за откриване на кариесите, като рентгенография например, се използват за по-трудно видими кариозни лезии на зъбите и за определяне на степента на разрушаване им. Използването на лазери (Диагнодент) позволява откриването им без радиация и диагностицирането на междузъбни кариозни огнища.

Кариеса се причинява от специфични видове бактерии, които произвеждат киселина в присъствието на ферментиращи въглехидрати като захароза, фруктоза и глюкоза. Минералното съдържание на зъбите е чувствително на повишаване на киселинността от производството на млечна киселина.

В устната кухина, зъбите са непрекъснато подложени на химически „атаки" от различни кариесогенни агенти, но същевременно протичат и процеси на т.нар. реминерализация (възстановяващи фактори). Когато рН на повърхността на зъба падне под 5.5, деминерализацията е по-силно изразена от реминерализацията. Това означава, че е налице загуба от минералната структура на повърхността на зъба. В зависимост от степента на разрушаване на зъбите, различни процедури могат да се използват за възстановяване на зъби с правилна форма, функционалност и естетика, но все още не е известен метод за пълно регенериране на структурата на зъбите.

Най-ранният признак на начален кариозен процес е появата на бяло петно ​​на повърхността на зъба, което е всъщност деминерализация на емайла. Нарича се кариозно петно. Когато продължи развитието си, то променя цвета си в кафяво. Кафявото кариозно петно е показател, че процеса е довел до повишаване на пропускливостта на емайла и в структурата му са навлезнали и други пигментиращи и разрушаващи фактори. Следва процес на разрушаване (кавитация) на повърхностния емайловия слой и формиране на кариозно огнище (кариозна кухина). Преди образуването на кариеса , т.е. докато кариеса е в стадий на кариозно петно, процеса е обратим, но впоследствие регенерирането на лезията е невъзможно.

Кариеса започва обикновено от емайловата повърхност. Клиничната симптоматика обикновено е по-бедна или просто няма такава и се установява при обстоен преглед. Пациента обикновено споменава за слаба чувствителност към сладко. Когато кариесът навлезе в дентина симптоматиката е по-изявена. Пациента се оплаква от болка при хранене или употреба на студени напитки. Болката може да бъде силна или по-слаба в зависимост от големината на кариозния процес и индивидуалните особености на всеки един пациент. Тя се дължи на дразненето на одонтобластните израстъци, които се намират в дентиновите каналчета на дентина. Нарушена е бариерната функция на емайла и вече е налице „лезия“.

Когато емайла и дентина са унищожени, кухината става по-забележима. Засегнатите участъци са с променена морфология и цвят. Болката може да се усили от излагане на топло, студено или сладко.

Зъбният кариес също могат да причини лош дъх (халитозис). В силно напреднали случаи, инфекцията може да се разпространи от зъба към околните меки тъкани и да доведе до повече усложнения.